Балчик Инфо
Според някои учени явлението, което накара балчиклии да онемеят в обедните часове на 7 май заради оттеглянето на морето с 15 метра навътре, е предизвикано от цунами.
Големият читателски интерес даде повод Балчик Инфо да потърси мнението на специалисти от Института по океанология към Българската академия на науките за поведението на природата в ранния следобед на 7 май. Редакцията предостави всички фотографски и видео материали в полза на БАН за изясняване на причините, довели за необичайното поведение на морето.
Ст.н.с. Атанас Василев разгледа хипотеза, свързана с изригване на кални вулкани, разположени на склона по крайбрежието. Той побърза да отхвърли тази теза, тъй като споменатите вулкани не са на брега и не са съпроводени със съществени сеизмични промени, които могат да се регистрират. Въпреки това, специалистът е на мнение, че нещо все пак трябва да е регистрирано, но с други характеристики.
Друта възможна причина за колебанията в морето, според Атанас Василев, са големи свлачища, дейставащи също по склона. Но все пак такива нарушения на стабилността на брега не са регистрирани по същото време. Той смята, че явлението много прилича на процеса на образуване на цунами, но без да има вълна. При такова отдръпване на водата, би трябвало да има вълна, смята океанологът, ала в Балчик висока вълна не е имало.
Балчик Инфо успя да научи и мнението на проф.Бойко Рангелов, благодарение съдействието на г-жа Антоанета Францова от БАН. Проф.Ангелов работи в университета на италианския град Болоня и смята, че очевидно става дума за типично цунами с несеизмичен произход – явление, описвано и ставало и друг път.
Професорът от Болоня също цитира Националния сеизмологичен център в БАН, според който през същия ден не са регистрирани сеизмични събития, които могат да предизвикат подобни ефекти. Времето също е нормално. Морето тихо. След обяд се появява западен вятър. Описаните факти подсказват и евентуалната причина за явлението – най-вероятно подводно свличане на утаечни маси. Наличието на първоначално отдръпване на водата, видимите турбуленции и мътната вода, описани от очевидци, също подкрепят тази теза.
За щастие – негативните последици са малко – един кораб е пострадал (Магелан), няколко лодки са преместени, и 3-4 тетрапода са паднали по посока на морето от буните в Каварна. Бойко Рангелов описва района като главното цунамигенно огнище, разположено край българския бряг. Той припомни за тежкото бедствие, сполетяло Каварна през I-ви век преди Христа. Силно земетресение, съпроводено със грандиозни свличания, унищожава напълно гръцката колония Бизоне, като погребва целия град под водата /според хрониста Страбон/. Вследствие на това Каварна е препостроена на платото. Балчик също е наводнен.
Има само два такива описани случая в миналото – единият е на Вила Франка (Азорските острови), като селището престава да съществува вследствие на природно бедствие, и другият – Каварна, която за щастие се въздига отново.
Съвременни изследвания на стари цунамни, разположени малко по на юг /склона над плажа на спирка „Журналист“, показват височини на вълните от около 7-8 метра.
На 31 март 1901 г. сутринта земетресение с магнитуд 7.2 с епицентър в морето, генерирано от огнище Шабла-Калиакра, където е наблюдавана максимална интензивност 10-та степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, предизвиква пропадания, свличания, каменопади и цунами с височина около 2-3 метра в пристанището на Балчик.
Становище на ст.н.с., д.ф.н. Димитър Трухчев, ръководител на секция “Физика на морето”, Институт по океанология при БАН:
Понятието “сейша” се отнася за собствените колебания на водните басейни – те се проявяват най-отчетливо в по-обособените части на Световния океан: вътрешните, полузатворените и затворените морета, големите езера и водоеми. Предизвикват се под въздействието на външни сили (вятър, атмосферно налягане и др.). Физическата им същност е проста, но математическото описание на характеристиките им е затруднено поради разнообразието и сложността на техните форми, както и поради спецификата на всяка отделна акватория. В заливите сейшевите колебания на самото море се наслагват върху трептенията на отделните му части. В Черно море сейшите се описват от XIX век, една от първите теоретични разработки е направена през 1925 г. от бъдещия знаменит атомен физик И.В. Курчатов. Някои от колебанията имат периодичен характер. В Черно море, например, съществуват такива с денонощен или полуденонощен период, (съответно 24 часа и 12,5 часа), свързани с приливно-отливни явления, но техният размах е неголям – измененията на нивото на морето са около 8-10 см и затова остават незабележими в ежедневната морска практика.
Наблюдаваното по обяд на 7 май т.г. явление в залива на нос Калиакра е проявление на т.н. късопериодна сейша. Това са характерни за заливите на нашето море трептения на нивото с период от няколко минути до 1-2 часа и размах до 40-50 см. Причините за тях могат да бъдат различни. Тези с период от 1-2 мин. най-често се наблюдават при неспокойно море или при трансформацията на големи вълни при подхождането им към крайбрежната зона. В спокойно море могат да се породят при възникнали резки пориви на вятър с една и съща посока или при движение на по-големи кораби, особено в района или в непосредствена близост до пристанищата.
Сейшите с по-големи периоди (до 15-20 мин.), които се отличават с по-голяма амплитуда на измененията на морското ниво, възникват като правило от резки колебания на атмосферното налягане или при промяна на посоката на вятъра. Най-често подобен род сейши се проявяват при преминаване на атмосферни циклони (кръгови движения на обширни въздушни маси по посока, обратна на часовниковата стрелка), особено на тяхната периферия. В случая серията от отливно-приливни вълни, наблюдавана на балчишкия бряг е предизвикана от две резки понижения на атмосферното налягане, отбелязани сутринта на същия ден между 9:30 и 12 часа (и последвала серия от затихващи колебания на налягането) на фона на мощна, относително неподвижна, фронтална зона в атмосферата.
Трептенията на атмосферата се предават с известно закъснение (поради прехода от въздушна към водна среда, които са с различни плътност, имат различна инертност и са с различни динамични характеристики) на водните маси и разбалансират устойчивостта им. Като резултат от тази реакция са наблюдаваните явления в морския басейн. Описаните атмосферни смущения постепенно затихват на юг – отбелязани са в района на Варненския залив (особено добре измененията на нивото на морето е почувствано от корабите, швартовани в канала с Варненското езеро) и на газовата платформа пред н. Галата; в Бургас е регистрирано по-слабо само едното от двете “пропадания” на налягането и там естествено проявленията на явлението са останали неотбелязани.
Сейшите са често срещано явление в нашето море, особено в по-затворените акватории, но често остават скрити даже за мореплавателите – отбелязваме само ония, които са предизвикани от по-мощни „външни“ (по отношение на басейна) сили или когато се “насложат” няколко различни явления, чието въздействие на морската повърхност е в една и съща посока.
Ст.н.с., д.ф.н. Димитър Трухчев,
ръководител на секция “Физика на морето”,
Институт по океанология при БАН
Уважаеми читатели, Балчик Инфо ще публикува всички Ваши свидетелски разкази на случилото се в началото на седмицата, както и фото- и видео материали, свързани с природното явление. Всички те ще бъдат предоставени на специалистите от БАН.