БДЧР – Варна
Този ден свързваме с подписването на Стратегическия план за действие за възстановяване и защита на Черно море от правителствата на шестте черноморски държави. Вече осма година 31 октомври е израз на нашата загриженост за чистотата на морето и плажовете, за спасяването на морското биоразнообразие.
На територията на страната са обособени и действат четири района за басейново управление. Дунавският и Черноморският са част от уникалния водосборен басейн на Черно море, който надминава площта му почти 22 пъти.
Най-силно върху състоянието на морето се отразява човешката дейнсот. В Черно море се изливат индустриалните и битовите отпадъци от почти цяла Европа и Руската равнина. Основната посока на доминиращите течения в българския сектор на Черно море е Север – Юг. Това определя силното влияние на водите, вливащи се от устието на река Дунав, върху качеството на териториалните морски води. Морето е силно натоварено с азотни и фосфорни съединения, нефтопродукти, тежки метали и някои химически отпадъци. В резултат на внесените в морето биогенни елементи след 70-те години на 20 век най-сериозният проблем на Черно море е еутрофикацията. Тя е най-силно изразена в крайбрежните райони на северозападната и западната му част.
Черно море е най-големият безкислороден басейн в света – от 150 метра надолу е генетично обременено със сероводородни съединения. Вследствие на това в 87 % от обема му няма живот.
Басейновата дирекция за Черноморския район управлява водите върху 21 200 кв.км. от територията на страната и 8 500 кв.км. акватория на 12-милната зона от Черно море. Дължината на бреговата ивица е 378 км. По нея равномерно са разположени 24-те мониторингови пунктове, включени в Национална автоматизирана система за екологичен мониторинг. Всички те попадат в границите на зони за съществуващо и переспективно ползване на водите, регламентирани в Наредба №8/ 2001 год. за качеството на крайбрежните морски води.
Пробонабиране на морски води се извършва 7 пъти годишно – през първата половина на февруари, май, юни, юли, август, септември и ноември. Следят се показателите температура на водата, плаващи примеси, цвят, прозрачност, азотни показатели, фосфор, перманганатна окисляемост, биохимична потребност от кислород.
За първите 6 месеца на годината са констатирани следните стойности по показатели: Разтворен кислород, даващ представа за нивото на еутрофикация, от 3,19 до 17,4 мг/л. Най-ниска стойност е измерена в пункта при Созопол през юни, а високите стойности са регистрирани при Царево и Ахтопол.
БПК5 е показател за общо замърсяване на водите с органични или биогенни вещества – от 0,84 до 6,00 mg/l. Типично за този показател е лятното увеличение на стойностите – в края на хидрологичната пролет, когато е максимумът на фотосинтезата. Показателят е в допустимите концентрации за районите на водоползване. Той варира в сравнително ниски граници, като по-значима стойност е регистрирана в пунктовете на рибното пристонище в Бургас и във Варненския залив.
Показатели, характеризиращи биогенните условия – Разпределението на главните биогенни елементи през първите шест месеца от годината е в близост до характерните сезонни фонови стойности.
За Азот амониев – от 0,02 до 3,1 mg/l. Превишени концентрации са измерени в 9 пункта, като най-високата стойност е при Созопол срещу заустването на градски колектор. Азот нитритен – от 0,003 до 0,103 mg/l. Завишенията на този показател имат временен характер. Азот нитратен – от 0 до 2,8 mg/l. Еднократно е измерена стойност над ПДК по показателя нитратен азот в места с по-силно изразено антропогенно въздействие.
Основните причини за по-високите стойности по азотните показатели (амониев, нитритен и нитратен азот), регистрирани в района на Бургаски залив, са пристанищната дейност, морския транспорт, наземно базираните източници на замърсяване в района на Бургаския залив и увеличеното количество на валежите.
Фосфор (общ) – от 0 до 2,33 mg/l. Пикова стойност е регистрирана срещу заустването на градски колектор в Созопол. Съдържанието на фосфор е стабилно през първите шест месеца на годината. Известни слаби завишения на концентрациите на този показател са регистрирани през февруари и еднократно през май – южно от Созопол. Това завишение се дължи предимно на влияние на наземно-базирани източници на замърсяване (битово-фекални отпадъчни води).
Желязо – от 0 до 2,15 mg/l – По отношение замърсяване с тежки метали превишени концентрации са измерени по показателя желязо в южното Черноморско крайбрежие, като най-висока стойност е измерена в пункт Бургас – рибно пристанище. Наблюдава се февруарско увеличение на съдържанието на желязо, свързано със засилването на динамичните процеси (течения, вълнения), както и с по-големия вток от реките.
Най-силно влияние върху състоянието на морето оказва човешката дейност. Негативно влияние върху качествата на морските води има туризма. През курортния сезон значително се увеличава количеството отпадъчни води.